КАТАФРАКТА̀РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. Тежко въоръжен войник. Похлупени по лицето, гърчеха се катафрактарии, покрити с броня на едри парчета, ..; желязото не е устояло на ловката ръка, която с два удара на боздуган го е разнизала. Н. Райнов, ВДБ, 67. Първите изпреварили Момчиловци бяха посрещнати с град стрели, хвърлени от агарянците и от сулиците на Вриеновите катафрактарии, които мереха не хората, а откритите гърди на конете. Ст. Загорчинов, ДП, 434.
— От гр. καταφρακτάριος.