КАТЕГОРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е точно, ясно определен и не търпи възражение; безусловен, изричен, решителен. — Да не говорим повече за тия работи — каза той, като скриваше своето раздразнение под привидно любезния, но категоричен тон и гледаше девойката с твърдите си сиви очи. Ем. Станев, ТЦ, 67. Въпреки категоричната забрана на командуването писателят, без да се обади никому, отива на първата бойна линия. Е. Каранфилов, Б III, 276-277. Аз отметнах покривката с много категоричен жест и тутакси се изправих на крака. А. Гуляшки, ЗР, 209.
◊ Категоричен императив. Филос. В етиката на Кант — безусловен и безкористен нравствен дълг, закон, диктуван единствено от абсолютното и неизменно нравствено съзнание на човека.