КАТЕГО̀РИЯ ж. 1. Филос. Понятие, отразяващо най-общи свойства и връзки на явленията в материалния свят. Категория време. Категория причинност.
2. Спец. Понятие в дадена наука, което изразява най-общи и най-съществени свойства и отношения на предметите и явленията. Ето едно от свойствата на човешката душа — и престъпление да извършиш, трябва убеждение, душевно оправдание, нещо, което се отнася към морален закон, към някаква категория от тоя вид. Ем. Станев, ИК III, 117. Античният свят не познаваше греха, защото не беше си създал полюса на нашите нравствени категории. Ст. Сивриев, ЗСБ, 168. В много случаи, особено в писмена реч, гласната И се бърка със звук Й (и кратко), който спада в категорията на съгласните звукове. Л. Андрейчин и др., БГ, 13. // Понятие, отразяващо характерни свойства при възприемане на действителността в една или друга среда. Разбира се, има хора, които не са в състояние да мислят с други, освен с военни категории. НА, 1959, бр. 3426, 4.
3. Групи от еднородни или еднакви, сходни по основните си белези лица, предмети, явления; клас, вид. — Да не би да слагаш себе си в категорията на честните хора? Д. Димов, ЖСМ, 31. Борис въведе премии за още няколко категории работници. Д. Димов, Т, 82. — Могат да понижат категорията на заведението. Черемухин, СбХС, 1976, 286. А издателските фирми се нагърбват да продават своите книги с известна отстъпка на членовете на сдружението. Отстъпката зависи от категорията на книгата. Б. Шивачев, Съч. I, 121. Типични железни води имаме по 1—2 от разните категории. П. Делирадев, БГХ, 28. — Много ви моля, Милев — обърна се към мен директорът, — не показвайте на практика какво значи средна категория в бокса! Едва сега усетих, че съм стиснал юмруците си. А. Наковски, БС, 209.
— От гр. κατηγορία ‘изказванe, съждeниe’ прeз рус. катeгория от нeм. Kategorie или фр. catègoriè.