КАТЕДРА̀ЛА ж. Голям главен, съборен храм, където служи столичен или местен висш духовник. Негово височество ще пристигне към десет часа. Ще уредим посрещане и молебен в катедралата. В. Геновска, СГ, 362. Минаваме през Кьолн. Един хубав град с чудна катедрала. Кр. Белев, 3, 61. Лутахме се в мрачината на най-големите средновековни катедрали в Барцелона, в Тарагона, в Moнmcepa. А. Каралийчев, С, 86. Докато в средата на средновековния площад много често се изграждала катедралата, през времето на Ренесанса средната част на площада била оставяна свободна заради нуждите на светския живот. Т. Горанов и др., ПА, 34.
— От лат. cathedralis през фр. cathedrale или нем. Kathedrale.