КАТЕПАНИКО̀Н м. Истор. Катепанат. Не беше по угода на болярина царската заповед — отнемаше му правото да ме съди като еретик. Тоя болярин подобно на много други самоволно властвуваше в своя катепаникон, обичаше да устройва съд, позорище и всякакви зрелища за развлечение. Ем. Станев, А, 157.
— От гр. κατεπανίκιον. — Друга форма: катeпаникио̀н.