КАТЕРÀЧ м. 1. Спортист, който умее да се катери, да се изкачва по високи и стръмни скали; алпинист. Откъсна се от смущенията на земята и последва катерачите, които бяха глухи за тревогите на близки и далечни. .. Стълбата се люлееше, въжетата пукаха. Ст. Даскалов, ЗС, 250. Никифор издебна момента да го клъцне през рамо: — Докато аз бях отговорник, той бе зарязал и служба, и всичко! Нямах по-дисциплиниран катерач от него! .. — Ние катерехме върховете не за спортни рекорди. Бл. Димитрова, Лав., 43-44. Рила е планина за катерачи завоеватели. Н. Хайтов, ШГ, 12. Върху катерачите, намиращи се на труден участък на около 1000 м под върха, се стоварва лавина, която ги повлича в пропастта. Е, 1980, бр. 999, 2.
2. Спорт. Велосипедист, който изкачва, преминава височини по трасето. При колоездачите ще има и отделно класиране за най-добрия катерач, което ще се извърши въз основа на резултатите от преминаването па четири предварително определени височини.
3. Човек, който умее добре да се катери. Горският припна като коза по скалите, намери най-безопасния път и ни поведе нагоре. Трябва да си опитен катерач, за да не се побоиш от хралупите, над които се възлиза. Ст. Станчев, ПЯС, 34. Войнишката служба прави всеки мъж катерач по дъсчени огради. Й. Радичков, НД, 247. ● За животно. През едно лято преди две-три години видях катеричка в градския парк на курорта Вършец. .. В алеите често се събираха оживени групички деца, които с възбуден интерес следяха акробатиките на този пъргав и забавен катерач по дърветата. ЛР, 1977, кн. 5, 35.