КАТЕРА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до катерач (в 1 знач.); катерачен. Вр. [връх] „Двуглав“ (2750 метра) има най-високата стена от алпийски характер — 1500 метра. Тя може да се изкачи със силна проява на воля и прилагане на висша катераческа техника. РД, 1950, бр. 243, 3. Недоволно изпращяха долните клони на тополата. Сянката се приземи с плавност, показваща безспорен катерачески тренинг. .. Беше старшина Томов. К. Грозев, СС, 36.