КА̀ТЕРИЧКА ж. Умал.-гальов. от катерица. По дърветата скачат черноухи катерички с пухкави черно-бели опашки. Л. Мелнишки, Кам., 12. Приклекнала върху най-ниския клон, .., една катеричка ме гледаше втренчено и любопитно с черните си изпъкнали като мъниста очички. В. Андреев, ПП, 4. Само в планините, покрити с гора, човек може да се наслаждава без насита на мелодичната и омайна песен на горските пойни птички, .., на игривата катеричка. П. Делирадев, БГХ, 24.
◊ Слънчева катеричка. Разг. Отражение от слънцето в стъкло, огледало и под.; слънчево петно, слънчево зайче. Алтъна се сви и се отдръпна. .. Когато отвори очи, по белите пердета скачаха слънчеви катерички. Г. Манов, КД, 128.