КА̀ТЕРЧЕ ср. Мор. Умал. от катер; малък катер. Параходът спря далеко от пристанището, .. Едно малко катерче дойде и прибра пътниците. Г. Белев, КВА, 340. Като пуснат от двете страни електрическите фонтани и като се сберат около тях, .., сума електрически катерчета и венециански гондоли, .. е, не зная какво да кажа, но ми се види, че е смешно и глупаво самохвалството на неаполитанците, които казват: „Погледни на Неапол и умри“... Ал. Константинов, БПр 1893, кн. 4, 54-55. Той получил заповед да излезе с четирите си торпедни катерчета и на определено място да разузнае за противник. Г. Караславов, Избр. съч. III, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)