КАТРА̀НЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Катранен, катранов. Ние със завист гледахме от прозорците запалените долу на мегдана катраневи толуми. Ив. Вазов, Съч. X, 157. В конашките дворове с голям пламък пламтяха катраневите качета. Ст. Ботьов, Κ (превод), 10.