КАТРА̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа, има катран; катранов. Правилно е всички бои, които се получават от каменовъгления катран или от неговите производни, да се наричат катранени бои. Ст. Младенов и др., ОТК, 154. Катранен сапун.
2. За съд — който е предназначен за катран. Той взе катранената кофа .., нарами дървената стълба и тръгна. Ст. Марков, ДБ, 174. Аз го помня, когато в Ловеч, .., палеше на мегдана машали от катранени толуми. Ив. Вазов, СНЖ, 34-35. Водителите ни имаха добрината да ни покажат, .., на кое място са бесилниците, под които имаше наредени катранени бачовки. З. Стоянов, ЗБВ III, 192.
3. Прен. Който е с цвят на катран; много черен. В мъка и тегло израства левент юнак и керван предвожда. В чуждо село голямо среща млада вдовица с черни очи катранени, с бяло лице — бяло като мляко. Срещат се и се залюбват. К. Петканов, X, 230. От захарната тръст крайдунавци варят маджун с катранен цвят. А. Каралийчев, НЗ, 66. Вече беше съвсем тъмно; луната изгряваше късно, а звездната мрязгавина не можеше да надделее катранения мрак в клисурата. X. Русев, ПЗ, 10. Бдението в тая катранена тъмнина превръщаше секундите в минути, а минутите в часове. А. Гуляшки, Л, 441-442.