КАТРАНЕНОЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е черен като катран; много черен. Четката на нито един художник не можеше да създаде толкова изящни цветове и нюанси, като се почне от пурпурните, медночервените и се стигне до катраненочерните. Гр. Угаров, ПСЗ, 479. Безлунните нощи в Хаинбоаз са катраненочерни, притиснати плътно от високите, гъсти букови гори. Г. Караславов, ПМ, 55. Той беше едър, мургав, с катраненочерна коса и изпъкнали, също черни очи. Сп. Кралевски, ВО, 61. Кози, сиви и катраненочерни с прешленести рогчета, смешно разклатили бради, стръвно олизваха кората на младите фиданки. П. Михайлов, ПЗ, 191. Поради липса на атмосфера небесният свод на Луната вместо син е съвършено черен. През деня, при яркото сияние на Слънцето, катраненочерното небе е обсипано със звезди. ВН, 1959, бр. 2512, 4.