КАТРАНЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Натопен в катран, изцапан с катран. Ревът на въодушевление у обсадниците заприлича на буря. Над тях през стената отново летяха катранивите запалени пръти от огнеметачките. Й. Вълчев, СКН, 196-197.
