КАТРАНЍК, мн. -ци, м. 1. Малък съд, рог или толум, в който се държи катран и се окачва обикн. отзад на кола при пътуване; катраница. Да не скриптят толкова много [колелата], .., Белчо ги намаза с катран от катраника, който висеше на стърчишката на дядовата му кола. Н. Тодоров, МИ, 87— 88. Момичето си представяше катраника от волски рог да се люлее под капрата — важен и невъзмутим, глух за молбите на главините. Сл. Караславов, ИИТХ, 12. Той помисли миг-два, трепна и се промъкна под сайвана; там свали от гредите катраника и внимателно почерни с катран цялата козирка. Ил. Волен, РК, 70. В това време, .., инициаторите задължават 1—2 по-ячки момчета да се поскитат от дюкян на дюкян, за да търсят катраник (толум), който ще им трябва да запалят вечерта на някое високо дърво, за да им свети като фенер. СбНУ XII, 8. Мий колкото щеш катраника, той си е пак катраник. Погов.
2. Прен. Руг. Обикн. като обръщение или сказ. опред. Негодник, бездарник. — Ти бре, катранико, дето остави момчето да спи в таз лалугерница! А. Гуляшки, ЗР, 326. Завреле сте са да управлявате обществените граждански работи, .. и да издавате своите братя. Такива сте вие катраници, шкебмета и измет от народа. НБ, 1876, бр. 23, 91.
3. Прен. Разг. Човек, който е много мръсен. Омръзна ми да пера нашия катраник.
◊ Като в катраник тъмно. Диал. Много, непрогледно тъмно.