КАТРАНЯ̀СВАМ, -аш, несв., катраня̀сам, -аш, св., непрех. Рядко. Покривам се с катран. Селянинът намаза с катран колелата на каруцата и ръцете му се катранясаха. // Покривам се, изцапвам се с лепкаво черно-кафяво вещество, което се отделя при бране на тютюн. Тамошните хора нали са граждани пловдивчани, пазят се да не катранясат пръстите им... А когато тютюнът не се дообере, той е наистина вреден и за кооператорите, и за държавата. Ст, 1963, бр. 922, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)