КА̀ТРЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Диал. Катеря се. Само пръчът още ходеше наоколо, катряше се по плета на градината и смулеше листата на фиданките. Й. Йовков, СЛ, 100. Обича [козата] да ся отделя в самота, да ся катри по стръмнини места да ся простира. Д. Попов, СбРС (превод), 100.
КА̀ТРЯ, -иш, мин. св. -их, несв. и св., прех. Диал. 1. Местя, премествам някого или нещо. — Недей го катри, нали виж, че йе болен.
2. Цапам, мърся (Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979). катря се страд.
КА̀ТРЯ СЕ несв. и св., непрех. Местя се, премествам се. Една лъжлива крачка — той в ямата се сваля, / един внезапен вихър — и долу го струпаля! / И пътникът се катри без сила и без глас. Ив. Вазов, Съч. II, 37.