КАТУНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Циганин, който живее в катун; чергар. — От много години не се е спирал катун край Извор. Какво да продават катунарите на такива като нас и с какво да им платим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 448. Всред полето цигани катунари са дрипави катуни разпънали. П. Тодоров, И I, 75. Циганите по Сръбско, по България, .. — живеят или заселени и оседли край големите градове и села, или — чергарски живот. Подирните ся наричат катунари. Ч, 1870, кн. 6, 191. Под върбите / катунари, / край катуна / огън жари. Ц. Церковски, Съч. II, 27. Край брега на тиха Струма / спре се закъснял керван; скитниците катунари / ще стануват тука стан. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 72.
◊ Като катунар лъжа. Диал. Много лъжа.