КАТУНА̀РИН, мн. катуна̀ри, м. Остар. Катунар. — За катунарин дъщеря не храня, .., а даскалът не е по-долу от тези, които се местят от село в село, .., и нямат побичен кол. Ил. Блъсков, ДБ, 22.
