КАТУНА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до катун и до катунар. Остави [циганката] кошниците на пода и те внесоха в стаята дъх на леска и на дим от катунарски огнища. Ив. Давидков, КХ, 58. От пеещата писана каруца след години му докараха нещо подобно на катунарска талига, която по-скоро той би насякъл, но не и да я запрегне, а още повече — да седне и да се вози в нея. Б. Обретенов, С, 50.
КАТУНА̀РСКИ. Нареч. от прил. катунарски. Аз няма да позволя тя да живее катунарски, да се измъчва на село. ВН, 1960, бр. 2668, 4.