КАТУ̀НИЩЕ, мн. -а, ср. Рядко. Катун (в 1 знач.). — Мирише на дим. Село има наблизо каза един и се прозя. Я село, я катунище. Пък може и да са въглищари. Ст. Загорчинов, ДП, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)