КАТУ̀РВАМ, -аш, несв.; кату̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кату̀рнат, св., прех. Разг. 1. Бутвам нещо или някого да падне на земята или от по-високо място на по-ниско; събарям, повалям, гаврътвам. Мътната вода се юрва надолу със страшна сила, събаря примитивните язове, катурва малките воденички и ги повлича заедно с покривите и кречеталките. Кр. Григоров, ОНУ, 183. — Ти що си бил моето дете?. .. — Слушай! Аз деца не бия, но възрастни убийци като тебе не им прощавам! Докато да изрече последните думи, ударва го няколко пъти с бастуна си и го катурва на земята. Кметът, уплашен, скача и хуква да бяга. СбАСЕП, 14. Иван грабна пистолета, блъсва Йордан и го катурва тежко настрана. Г. Караславов, Избр. съч. X, 200. ● Обр. Оттук нататък и самото турско правителство е принудено в лицето на Петка да не гледа един обикновен разбойник, а един от лостовете, що се нагърбят да катурнат вековната сграда от турското господарство. РН, 1905, кн. 4, 180.
2. Прен. Премахвам, отстранявам някого или нещо. Той [Златаров] беше сключил челюсти и стискаше пестници; .. в представата му се разкри широка комбинация, която катурваше и отмахваше буквално всички пречки от пътя му. А. Страшимиров, Съч. I, 351. — Всичко се купува и всичко се продава. Всеки гледа да катурне другия и да докопа каквото може, та дори това да коства живота на другия. Б. Райнов, ГН, 72. катурвам се, катурна се, страд. Стълбовете на въжената линия! Те бяха из планината, от връх на връх и много лесно можеха да се катурват из урвите. X. Русев, ПЗ, 242-243. Француските вестници много говориха тогава, че уж едно германско тяло [войска] било катурнато в каменоломниците на Жомон. Ч, 1871, бр. 24, 745.
КАТУ̀РВАМ СЕ несв.; кату̀рна се св., непрех. 1. Падам на земята или от по-високо място на по-ниско; събарям се, повалям се, гаврътвам се. Едно хлапе с пембени гащички, от които се свличаха тънки струици вода, заскача на площадката и за малко да се катурне долу. Д. Калфов, Избр. разк., 165. Атанасов остави дневника на катедрата, седна, столът изскърца, отмести се встрани и той се катурна. Сп. Кралевски, ВО, 6. Няколко кораба, които се намирали в малкия залив, като книжни параходчета се катурнали встрани и бързо се изгубили във водната бездна заедно с обезумелите от ужас моряци. ВН, 1960, бр. 2696, 4.
2. Прен. Умирам. Петър: Болестта му е такава, че може да умре и в момента, .. Тинка. .. Веднъж да се катурне, знам тогава какво!... Н. Русев, П, 40.
◊ <И> дребните (малките) камъчета катурват колата. Разг. Употребява се, когато дребните, незначителните неща се окажат решителни.