КАТУ̀РЯМ, -яш, несв.; кату̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Катурвам. Дунава прекосиха по нарочно сглобения мост от каици, .. Войнуците почакаха доста, докато мостът поостане празен, .. За джумбуш някой ще вземе да те катури във водата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 404-405. „Грабвайте телата!“ — някой си изкряска, / и трупове мъртви фръкнаха завчаска, / кат демони черни над черний рояк, / катурят, струпалят, като живи пак! Ив. Вазов, Съч. I, 204. Магелан заповядал да нахранят и да напоят тоя дивак и подарил му между друго металическо огледало. Но когато Голиат видял в него своето нашарено лице, от страх отстъпил назад и катури четири души, които стояле зади него. Знан., 1875, бр. 18, 285. Вятърът дебелите дървета катуря, тънките само превива. Послов.
2. Диал. Пия повече, обръщам много чашки с алкохол; гаврътам (Н. Геров, РБЯ II). катурям се, катуря се страд. И гъстата миризлива трева, напъстрена с оная крехка жълта детелина, зе да се катуря под острата коса и да се извива на дълъг и дебел откос. Т. Влайков, БСК II, 185. Разтърсват се сички основи, / вековни се сгради разтурят, / кумири се дигат, катурят, / да паднат пак — дигат се нови! Ив. Вазов, БМ I, 195.
КАТУ̀РЯМ СЕ несв.; кату̀ря се св., непрех. Катурвам се. Тесни кола и натоварени с нечто леко, например със сено или със слама, имат и средоточие за тежестта високо, та на стръвно място весма лесно се катурят. Н. Геров, ИФ, 90. — За Цонка мен ми се къса сърцето, дето се е катурила така, млада-младина. Т. Влайков, Съч. II, 251.