КАТЪРДЖЍЯ1, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар., сега простонар. Мъж, който кара катър. — Разпалените, на които занятието беше да показват на чужденците рядкостите на града, побързаха да му покажат едни бедни останки от старовременни здания, в които един катърджия не би искал да преспи една нощ. И. Адженов, ВК (превод), 103. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда: / .. / Кратовчане — катърджии. Нар. пес., СбНУ II, 67.
КАТЪРДЖЍЯ2, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Мъж, който продава катърки, пуканки.
— Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.
КАТЪРДЖЍЯ3, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Мъж, който продава чехли.