КАТЮ̀ША ж. Народно название на реактивно руско оръжие, създадено по време на Втората световна война, което изстрелва едновременно голям брой снаряди. И когато върху селото удари третият залп на катюшите, из позициите се разнесе неизкомандувано от никого високо радостно „ура“. П. Вежинов, ЗЧР, 166. Снарядите от катюшите с ослепителен блясък прорязаха синьото небе, очертаха траектория и с нова гръмотевица се пръснаха в първите редици на настъпващия противник. Мл. Исаев, Н, 469.
— От рус. собств.