КА̀УЗА ж. Книж. Дело, обща работа. Ние [партията] не сме банда от съзаклятници, която отмъщава на бившите си членове. Зад нас стои каузата на всички подтиснати, сърцата на милиони бедни в света. Д. Димов, Т, 80. Времената бяха критически, защищаваше се една трудна кауза и тез, които я олицетворяваха, трябваше да са силни. А. Страшимиров, Съч. I, 216. — А пък аз смятам, че един адвокат не бива да защищава кауза, която смята за нечестна. М. Грубешлиева, ПП, 227.
◊ Доктор хонорис кауза. Книж. Титла на учен или обществен деец, присъдена от университет за големи заслуги в областта на науката или обществения живот; почетен доктор. Наши видни учени са удостоени със званието доктор хонорис кауза от чужди университети.
— Лат. causa ‘причина’.