КА̀У̀Л, ка̀у̀лът, ка̀у̀ла, мн. кау̀ли, след числ. кау̀ла, м. Диал. Кавул. — Йедно сме лозе беряли, / в една кошничка турели / и каул си сме вързали. / Който са напреж йожени, / девет години да лежи, / девет постели да гнои. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 146. Ние не даваме вино с пари, / .., / ние вино даваме с каул! Нар. пес., СбНУ XXIX, 88.
— От араб. през тур. kavl.