КАУ̀ЛЕТ м. Диал. Каул. Тодори дошли слумници / от чуждо село далечно: / ищея, дадоя ни я, / и каулет са сторили: / една неделя нишанът, / друга неделя сватбата. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)