КАУ̀РКА ж. Остар. и диал. Гяурка, гявурка. — „Каурке, остаям те жива — ела в харема ми!“ — казал ѝ убийцата на мъжа ѝ в най-големия разгар па клането. Ив. Вазов, Съч. XVI, 108. Рекъл му: „Ти ли, чоджум, се намери дъщеря си каурка да продаваш сефте? .. Не ритай вярата!...“ Н. Хайтов, ПП, 148.
— Друга форма: каву̀рка.