КАУ̀Ш м. Остар. 1. Затворническо помещение; килия. Затворът беше ниска, стара каменна сграда с тесен ходник и с по два кауша от двете му страни. Д. Талев, ПК, 566. Той ме гледа през решетката на кауша — дума: „Ех ти, Васко, ти ме докара тук, ти ме изеде.“ Т. Харманджиев, КЕД, 230. Една сутрин вратата на средния кауш се отвори. Заптието извика: — Даскал Киро от Горни турчета! Д. Марчевски, ДВ, 207. Ние можахме да видим чрез тясното прозорче на своя кауш множество заптии. З. Стоянов, ЗБВ III, 165.
2. Разш. Затвор. В Шумен отдавна съществува турски кауш — неугледна, мрачна сграда за затваряне на борци за свобода. Пл, 1969, кн. 6,74.
— От тур. kavuş.