КАФАДА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от кафадар; другарче, приятелче. Отам гърчета минаха, / гърчета железарчета, / и още василковчета, / Едрьови кафадарчета. Нар. пес., СбНУ X, 31,
