КАФЀ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Тропическо растение дърво или храст, чиито зърнести плодове съдържат кофеин и служат за приготвяне на особено питие; кафеено дърво. Coffea arabica. — Предполага се, че родината на кафето са бреговете на езерото Тана в Етиопия. ВН, 1962, бр. 3231, 4. Управлението на [Бразилия] страната се намира фактически в ръцете на плантаторите на кафе. Св. Минков, ДА, 52. Въобще в по-топлите климати растат и миризливи растения, както: пипер, .., канела, .., захаротръст, кафе, тамян. Ив. Богоров, КГ, 65. Кафе, листата му са длъгнести и зелени, цветът му е бял, а плодът му съдържава две семена, които са зърната на кафето, що употребяваме. Д. Мутев, ЕИ, 117.
2. Само ед. Събир. Плодът на това растение, който представя ситни зърна. Кафето е семето, което се съдържа в червения плод на кафейното дърво. HTM, 1966, кн. 211-212. 78. Докато той си почива в някой луксозен хотел .., работниците негри и мулати в плантацията му пълзят приведени над плодородния червенозем, берат и сушат кафето. Св. Минков, ДА, 82. Дорде товарят в тъмните хамбари / кафе, памук, банани или вълна, / които западните столици като лами безследно ще погълнат, / без близки, без познати, без другари, / по улиците на пристанищния град бих скитала, / загубена сред разнокожите му жители. Е. Багряна, ЗМ, 62. Когато най-после се спряха на последния етаж, облъхна ги миризма на печено кафе. М. Грубешлиева, ПП, 88. Кафян е шарът на костена, на опърженото кафе и на препечения хляб. Π. Ρ. Славейков, ПЧ, 41. Виетнамско кафе. Никарагуанско кафе.
3. Само ед. Прах, получен от опечени и смлени зърна на това растение или от някакъв негов заместител. — Знам де е кутията с кафето и шекеря. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 16. Пакетче мляно бразилско кафе.
4. Варено питие от този прах или от негов заместител. —· Аз няма да стоя много, — каза Захария. — Искам да ми направите едно кафе, едно горчиво кафе, че малко ми е такова... Й. Йовков, АМГ, 184. Събираха се от време на време по на чашка ръжено кафе. М. Грубешлиева, ПП, 36. Кафето засилва секреторната функция на стомаха, поради което се забранява на болни от стомашни болести с увеличена киселинност на стомашния сок. Л. Митов и др., ВБ, 497. Тя донесе печени гълъби, варени на разсол кокошки, .., а за бея — черно горчиво кафе. Ц. Гинчев, ГК, 32-33. // Ед. и мн. Разг. Количеството от това питие, което се вмества, съдържа в една чаша. Влезе Цонка и донесе на малка табличка две кафета. Т. Влайков, Съч. II, 64.
5. Нежел. Заведение, в което се поднася кафе; кафене. Къде са седели те, може би в някое малко кафе на Монмартър — единият войник, още обгорял от фронтовете на революцията, другият жаден за новини, изгнаник в чужда страна. Л. Стефанова, ВМД, 18. Днес се видяхме в „Цар Освободител“ и Йовков ми обади, че Цветан Радославов дошъл за няколко дни в София и искал да ме види; казал да го потърся сутра в кафе „България“. СбАСЕП, 493. Минахме гръцкото кафене, завихме към кафе „Мендл“. Ал. Константинов, БГ, 8. Още и сега иска да ми заповяда: да не съм се събирал със сегашните млади, да не съм ходял по кафета. Ил. Блъсков, КУ, 32.
6. Като прил. Неизм. Рядко. Кафяв. Откъснати от едни и същи дървета, те (листата) умираха в толкова различни цветове на безжизнените си кожи, че беше чудно откъде се вземат в умрелите клетки на хлорофила тези смесици от кармин, охра, кафе, цинобър, виолет, оранж и всичко онова, което е известно в прегорялата гама на листопада. С. Северняк, ВСД, 46.
◊ Айс кафе. Студено разхладително питие, приготвено от кафе, сладолед и каймак. Кафе еспресо. Питие, приготвено в специална машина чрез прекарване на водна пара под налягане през едро смлени зърна от кафе.. Млечно кафе. Варено питие от прясно мляно кафе, смесено с мляко. Тя с голяма мъка можа да преглътне утренното си млечно кафе. Ив. Вазов, Съч. XXV, 169. — А виж, колкото за млечното кафе — накокори се той изведнъж, — те го правят по-хубаво от нас и не бихме имали нищо против да им отидем на гости в Цариград. Т. Харманджиев, Р, 27. Нес кафе. 1. Екстракт, извлечен от зърната на кафето и гранулиран на едри или ситни гранули, който не се вари, а само се попарва с гореща вода. В магазина продаваха различни видове кафе: кафе на зърна, смляно кафе, нес кафе и др. 2. Питие, приготвено от този екстракт. Турско кафе. Разг. Кафе алатурка. Рядко. Варено питие от прясно, фино мляно кафе и захар, което се поднася след като кипне. Да поседи половин час на хлад, при чаша турско кафе с каймак, е истинска отмора за всеки пътник в такъв горещ ден. Гр. Угаров, ПСЗ, 19. Кафеджията знае пък на всички вкусовете и слабостите и поднася без да пита на един чай, на други тежко сладко алатурка кафе, на трети тънко преварено, на четвърти с малко захар, а на дяда Йовка пък съвсем без захар. Чудомир, Избр. пр, 225-226. Франк кафе. Варено питие, приготвено от захар и печени и смлени корени на растението цикория. Шварц кафе. Варено питие от едро смляно кафе и захар, прецедено като чай.
~ Гледам (врачувам) на кафе. Разг. Гадая бъдещето на някого по фигури, образувани след изпиването на кафето върху стените и дъното на чаша, след като е била обърната наопаки. Тревожен сън и предсказанието на татарката, що му гледала на кафе, го накарват да полети като вятър към дома. БР, 1931, кн. 6, 188. Койка изпи кафето си и обърна чашката върху чинийката, карайки леля си да ѝ гледа на кафе. Ив. Кирилов, Съч. II, 16.
— От араб. прeз тур. kahve. — Лeчeбник от XVIII в. — Други (диал.) форми: кавè, кайвè и кахвè.