КАФЕДЖЍЯ, -ѝята, (остар.) -ѝят, мн. -ѝи, м. 1. Съдържател на кафене. Кафеджият току-що беше отворил заведението си и наклал огъня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 40. Лете, когато кафеджиите откачаха кепенци и джамове, .., на човек му се струваше, че цялата улица се превръща в голямо, шумно кафене. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 126. Хлапакът хвърли разсеян поглед около трите мънички маси, които кафеджията беше изнесъл на хлад под бряста, разперил гъстите си клони току сред дворчето. Г. Русафов, ИТБД, 27.
2. Мъж, който приготвя и продава кафе (в 4 знач). — Показвали ми бяха Мариновото кафене .. Там имаше няколко кафеджии, кой беше Марин, не знаех. Ив. Унджиев, ВЛ, 343.
3. Мъж, който вари, приготвя хубаво, вкусно кафе. На, кафеджия ли съм аз, като ме е накарала сега да ѝ варя кафе? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 380. Като пристигнат сватбарите .., здравуват ги и ги въвеждат в приготвената стая, дето отнапред определеният кафеджия им сваря по едно кафе. СбНУ VII, 48.
4. Разг. Мъж, който обича да пие кафе. — ... Да заръчам по едно кафе? Кондарев отказа. .. — Не си правете труда, не съм кафеджия. Ем. Станев, ИК III, 126.
— Други (диал.) форми: каведжѝя и кахведжѝя.