КАФЕЗЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Кафез (в 4 знач.). Джевдет се разхождаше из западната стая сам и често погледваше скритом през прозорците къде стария сарай, гдето се чуваха песните и зюловете, дано зерне през някой кафезлик лицето на Анку, но честите преградни на кафезите не му пропущаха взора да мине през тях. Ц. Гинчев, ГК, 168.