КАФЕНЀ, мн. -та, ср. Заведение, в което се приготвя и поднася кафе (в 4 знач.) В средата на града, гдето ставаше пазарът, гдето бяха кафенетата, дюкяните, паметникът, голямата чешма и дето спираха автомобилите, се намираше и техническата работилница на Франц Техниката. Елин Пелин, ЯБЛ, 10-11. Ние се разхождахме по шосето, или пък отивахме в кафенето, където идваха, хора от съседните махали и играеха табла или карти. СбЦГМГ, 419. Спря [Костадин Пендев] до селското ханче, върза коня за едно дърво и погледна в опушеното му кафене. К. Петканов, СВ, 221. О, как сме чакали напрегнато / в задръстените кафенета! / И как през нощта си лягахме, / с последните комюникета. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951.
— Други (диал.) форми: кавенѐ и кахвенѐ.