КАФЕНЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от кафене; малко кафене. На едната страна на мегдана се редят магазини, напреки малки кафененца и адвокатски кантори. Й. Йовков, ЧКГ, 297. В единственото кафененце бай Никола, .., правеше кафе от печена ръж и чай от липов цвят. К. Константинов, ППГ, 292.


Източник: Речник на българския език (онлайн)