КАФЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с цвят, близък до кафявия. Валеше, шумолеше в неокапалите кафеникави листа на младите дъбчета. Д. Добревски. БИ, 190. Гончето гледа озадачено ту нас, ту черното облаче, което се снишава и пропада зад кафеникавото било на следващия хълм. Й. Радичков, ЧП, 192. Кафявият му [на щиглеца] гръб и кафеникавите петна от двете страни на белите му гърди го правят наистина гиздав. Ст. Дончев, ПНД, 46. Той [Груя] беше селянин от пиротските села и по външност не се различаваше от нашите селяни западняци. Като тях той носеше шаячни дрехи, кафеникава поизтрита кожена капа и цървули. Д. Жотев, ПМИ, 88.
2. Като същ. кафеникаво ср. Цвят, близък до кафявия.