КАФЕНЍЧЕ, мн. -та, ср. Металически съд с дълга дръжка, предназначен обикн. за варене на турско кафе; кафеник, джезве. Веднага остави плетилото, донесе кафеничето и чаша и се залови да прави кафе върху печката. К. Петканов, В, 134. Щом тя отиде към една от лелите ми, аз напълних кафеничето с вода, пуснах в него няколко бучки захар и го мушнах в жарта на огнището. Г. Белев, ПЕМ, 49. Панделито изплакна ръцете си, мушна в мангала кафеничето да сгрее ракия и смигна на Яким да си върви. Ст. Мокрев, ЗИ, 142. В мангала още мъждееше жерава, а в нея имаше кафениче с топла вода. Св. Миларов, СЦТ, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)