КАФЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от кафе (в 4 знач.). Бай Юрдан сложи кафениче за две чаши, тури от чистото кафе, ..— Ха, починете си. Аз ей сега ще донеса кафенце. Ст. Мокрев, ЗИ, 83. — Хайде слагайте за вечеря, Деле, че после ще дойде майстор Станчо, да си поприказваме и да пийнем по едно кафенце. В. Геновска, СГ, 50. — Ти, дядо, трябва да си уморен. Ако обичате едно сладко, една ракийца или кафенце, пък и да сложим да си похапнеш. Т. Шишков, ГМ, 42.