КАФТА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кафтан; малък кафтан. — „Вакла си съм за алтънето, / бяла си съм за кафтанчето.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 209. Върху ризица — кутно кафтанче, / върху кафтанче — сармалъ коланче. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 117.
◊ Срещнато кафтанче. Диал. Елек, елече. — „Йоблечи, Гроздо, фльоката / и това, Гроздо, фистанче / и срешнатото кафтанче.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 50.