КАФЯВОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има червен цвят с кафяв оттенък. По време на цъфтежа те [шишарките] стават кафявочервени и достигат размери до 2 см. М. Воденичаров и др., ЕБ, 70. Серпантината на шосето почна да се катери по хълмове, проядени от пороища или обрасли с храсти и ниска гора посърнала зеленина всред урви и кафявочервени сипеи. Д. Димов, Т, 443. Малка стъклена чаша се поставя върху стъклена плоча. В нея с помощта на капкомер се внасят няколко капки от тежката кафявочервена течност бром. Хим. VII кл, 1965, 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)