КАХЀКСИЯ, мн. няма, ж. Спец. Изтощение на биологичен организъм обикн. при болест. При тежките заболявания може да настъпи кахексия, т. е. състояние на крайно изтощение на организма. М. Василев и др., ВБ, 9. У болните често се наблюдава измършавяване .. Най-рязката степен на измършавяване с анемия, отпуснатост на мускулатурата и суха кожа се нарича кахексия; развива се у нелекувани, запуснати болни от туберкулоза, у болни от рак и др. Л. Митов и др., ВБ, 29-30. Всички растения, .., измират от кахексия (изтощение). Ас. Златаров, Избр. съч. III, 128.
— От гр. καχεξία.