КА̀ХЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до кахел, кахла; кахлов. Докато слушаше развълнувания глас на домакина, той разглеждаше гипсовия таван, колосаните тюлени завеси, кахлената бяла печка. Ем. Станев, ТЦ, 48. Броеше дървата, които горях, .. После опипваше кахлените плочки и проверяваше от коя страна са по-нагрети. Кл. Цачев, СШ, 117. За местно отопляване се използуват открити камини, чугунени, кахлени и други печки. Й. Вучев и др., О, 25.