КАХЪ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Простонар. 1. Който има грижи, тревоги; загрижен, тревожен, угрижен. Момчето се въртеше безпомощно край кахърната старица, без да знае как да я утеши. Г. Русафов, ИТБД, 200. — Ти пък, Билянке, все кахърна ходиш! Я остави кахърите на нас, а пък ти си играй хорцето. К. Петканов, ОБ, 7. — „Синко, Богдане, Богдане, / що си ми, синко, кахърен, / кахърен, синко, тъжовен? / Дали ти ясте солено.“ Нар. пес., СбВСтТ, 345.
2. Който е изпълнен с тревога или изразява тревога; загрижен, тревожен. На Петровден всичките селяни се събираха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. А. Каралийчев, В, 51. И Сара Михаила се моли богу, .. ; лицето ѝ кахърно, душата ѝ наскърбена. Ст. Ботьов, Κ (превод), 72-73.