КАХЪРЀНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от кахъря се. След малко от циганките се чу и се разнесе из селото мълва, че Рашид бей ще събира всичките моми от селото да му играят хоро в двора пред двата сарая, а ханъмите и агите ще ги гледат. Плачът и кахъренето облада пак цялото село, а най-вече ония родители, които имаха моми. Ц. Гинчев, ГК, 234. — Велин ми съобщи още снощи, че много си се кахърила. То си е за кахърене. Кр. Григоров, ПЧ, 92.