КАХЪРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Кахърен. Кога ма видиш луд пиян, / насреща ми да не излизаш / грижлива и кахърлива; / мъжка ми рожба да земеш, / среща ми да ми излезеш, / весело да са засмееш. Нар. пес., СбГЯ, 137.
