КАХЪ̀РНО. Простонар. Нареч. от кахърен; угрижено, тревожно. — Да тръгнем ли? — попита тихо Ленко, загледан внимателно и кахърно в лицето на своя гост. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 302. Ганчовица тежко въздъхна, поклати кахърно глава и окая майка ѝ. Ив. Вазов, Съч. XI, 130. Че какво ти е тъй тъжно, / тъй тъжно и тъй кахърно. Ц. Церковски, Съч. II, 110.