КА̀ЦА ж. 1. Голям съд с едно кръгло дъно, направен от дървени дъги, стегнати с обръчи, предназначен за кисело зеле, туршия, сирене и др. В голямата каца, опасана с ръждясали железни обръчи, бяхме сложили зеле да втасва. К. Калчев, ПИЖ, 93. — Хей, селямсъз! Едно добро утро поне няма ли за нас? — Казах, поздравих — обади се глухо Бургазът, — няма да ти бия тъпан на главата. — Че много си кисел пък тая заран. Сякаш не из легло, а из туршиена каца си излязъл. Чудомир, Избр. пр, 269. Под стълбището на къщата една кипра побеляла старица редеше зелки във висока каца със здрави обръчи. Д. Вълев, Ж, 106. Брали сливи Бусарците, събирали дивачки по гората и пълнели големите каци и бъчви. Зашуртяла кехлибарената ракия от лулите... Кр. Григоров, ОНУ, 110. Докарали каца вода, / каца вода, кола ума, / .., / да се мие млада Нева. Нар. пес., СбВСтТ, 189.
2. Количество продукти, което се съдържа в такъв съд. — Да, Гюзелев ми пробута лани две каци сирене, едвам го продадох. К. Калчев, ДНГ, 62. За зимнина са приготвили три каци кисело зеле, туршията им — и тя две каци ще дойде.
3. Диал. Извор, ограден с дървени греди (Вл. Георгиев и др., БЕР II).