КАЦАВЀЙКА ж. Остар. и диал. Къса до под кръста силно вталена женска дреха с ръкави, която е тeгелирана или изработена от сукно и обточена с кожи. Сичкото ми облекло състоеше в тънки гащи и една кацавейка, не по-дебела от гащите. Ч, 1871, бр. 19, 599. „Разкажете на жените / да не носат зелените, / зелените салтамарки, / сукнените кацавейки.“ Нар. пес., СбНУ XXXI, 169.
— От укр. кацавeйка прeз рум. cațaveică.