КАЦА̀ЛКА ж. Специално поставена пръчка в клетка, курник и др., на която кацат птици, обикн. при нощуване; кацило. За .., синигерите, които са най-разпространени сред любителите, клетките (..) трябва да бъдат високи, с два-три реда кацалки, разположени една над друга. Вл. Помаков, ПДП (превод), 15-16. Кокошките се прибраха, нагласиха се по кацалките. И тъкмо задрямваха, дядо Михал отвори вратата. П. Бобев, ГЕ, 22. Носливостта на птиците се увеличи. Изработват се още хранилки, кацалки и други. РД, 1960, бр. 165, 2. Вътре в птичарника се поставят хранилките, поилките, кацалките, гнездата и пясъчната баня. Осн. сел. стоп. VIII кл, 134.