КА̀ЦАМ, -аш, несв., непрех. 1. За птица, насекомо — спирам, стъпвам някъде след летене. Черни орляци гарвани прехвъркват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата. Ив. Вазов, Съч. VI, 129. Чучулигите прехвръкваха над реката и, грохнали от жажда, кацаха без страх до водата. К. Петканов, ОБ, 47. Бели пеперуди летят от цвят на цвят и кацат уморени с натежали от прашец крачка върху налепите със сок млади треви. Ив. Мартинов, ДТ, 273. Гълъбчето при крака и кълвеше хлебени трошици, внезапно обаче подхвръкнува и каца на ближната стряха. Р. Блъсков, ТПД (превод), 81. Птички хвъркат по небето, / по небето, по полето, / и си кацат по нивята. Нар. пес., СбВСт, 52.
2. За самолет, ракета и под. — приземявам се. Кабината на пилота се намираше не горе, а долу [на ракетата], за да вижда къде каца. К, 1963, кн. 9,17. // За човек. Оня, който за пръв път каца на полска земя недалече от столицата на този героичен народ, изпитва някакво странно чувство. Г. Караславов, Избр. съч. III, 367.
◊ Кацам на мушката на някого. Разг. 1. Ставам обект на прицела на някого, попадам в обсега на оръжието на някого. Беше неграмотен, но от него по-добър картечар в чапаевската дивизия нямаше. .. „Миша — казвахме му, — ти остани тук да си играеш с белите, а ние ще си идем в отпуск по домовете. И без това все на твоята мушка кацат.“ Сл. Македонски, ЕЗС, 210. 2. Ставам обект на преследване, тормоз, отмъщение от страна на някого.